1 Corinthians 9

1 ^a Н е съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа?

2 ^b Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа.

3 Това е моята защита против ония, които ме осъждат

4 ^c Нима нямаме власт да ядем и да пием?

5 Нима нямаме власт да водим със себе си сестра жена, както и другите апостоли и братята Господни и Кифа?

6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим?

7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой сади лозе, и не яде от плода му? Или кой пасе стадо, и не яде от млякото на стадото?

8 Нима по човешки говоря това? Не и законът ли казва същото?

9 ^d Защото в Моисеевия закон е писано: „не вързвай устата на вол, който вършее“. Нима за воловете се грижи Бог?

10 Или казва това главно за нас? – Да, за нас е писано това; защото, който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи, каквото очаква.

11 ^e Ако ние сме посеяли у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното?

12 ^f Ако други имат дял в онова, що вие владеете, то колко повече ние? Обаче, ние се не ползувахме от това право, а всичко търпим, за да не причиним някоя спънка на Христовото благовестие.

13 ^g Не знаете ли, че, които свещенодействуват, се хранят от светилището, и които служат на олтара, делят си с олтара принесеното?

14 ^h Тъй и Господ е заповядал, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

15 Но аз се не възползувах ни с едно от тия права; и не писах това, за да се приложи всичко туй към мене. Защото за мене е по-добре да умра, отколкото някой да ми осуети похвалата.

16 ⁱ Защото, ако благовествувам, няма за какво да се хваля: обязаност необходима ми се налага, и горко ми, ако не благовествувам!

17 Ако доброволно върша това, имам награда; ако ли недоброволно, изпълнявам само поверена мен служба.

18 А каква ми е наградата? Тая, че, проповядвайки Евангелието, благовествувам за Христа даром, без да се ползувам от своето право в благовестието.

19 ^j Защото, бидейки свободен от всички, станах роб на всички, за да придобия по-многото от тях:

20 за иудеите станах като иудеин, за да придобия иудеите; за подзаконните станах подзаконен, за да придобия подзаконните;

21 ^k за нямащите закон станах като да съм без закон (макар да не съм без закон пред Бога, но съм под закона на Христа) , за да придобия нямащите закон;

22 ^l за немощните станах като немощен, за да придобия немощните, за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои.

23 А това го правя заради Евангелието, за да бъда участник в неговите блага.

24 ^m Не знаете ли, че, които се надтичват на игрище, всички тичат, ала само един получава наградата? Така тичайте, за да постигнете целта.

25 ⁿ Всеки, който се подвизава, от всичко се въздържа: те – за да получат тленен венец, а ние – нетленен.

26 Прочее, аз тичам не като след нещо неизвестно, удрям не като да бия въздух;

27 ^o но изнурявам и поробвам тялото си, да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана.